8 март - оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от

...
 8 март - оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от
Коментари Харесай

8 март - празник, отразяващ всички лица на жената

 8  март - оспорван, считан за комунистическа отживялост, част от омразно минало за някои, малко двуличен, даже комичен, за други поради клишето, в което се е трансформирал.

 Този празник през днешния ден отразява всички лица на дамата. Празникът на майките - ние, като техни деца, им отдаваме респект и сами станали майки, получаваме на собствен ред - с някое стихче или картичка. Всъщност, даже единствено по тази причина си коства неговото битие. Други дами чакат самопризнание за значимостта си от обичаните си мъже. И да, това се показва в дарове, цветя, най-малко малко по-различно отношение от другите дни. И да, поради това си коства да бъде харесван. Необвързаните си провеждат излизане по женски, с цел да се вдъхновят от женската си мощ и самостоятелност и да я показват в екип. Все още в доста предприятия и компании мъжете почитат колежките си по някакъв метод – без значение, дали идва от управлението, или непринудено. Тогава 8 март става и занимателен, само че не по-малко важен.

Жената е основната героиня на март

 Празникът има доста лица, доста мотиви за полемики за тези, които желаят да ги намерят. Но истината е, че се е е деформирал и малко на брой си спомнят от кое място идва мотивът, за какво е тъкмо тази датата. Преди всичко останало – той е празник от дамата за дамата. Очакванията ни към мъжете или децата ни в действителност са напълно неоснователни. Да бъде разгласен 8 март за Международен ден на дамата от Организация на обединените нации през 1977 година има толкоз значими аргументи, които нямат нищо общо с майчинството и любовта или пък политическите режими.

 8 март е денят, в който ние, дамите през днешния ден, си припомняме и почитаме всички тези наши сестри в предишното, които проправяха пътя ни дотук – да сме самостоятелни финансово, да имаме равни права по отношение на мъжете във всяка сфера на живота. С което отговорностите ни единствено се усилват, само че това е друга тематика. И до каква степен съумяваме на реализираме самопризнание от тяхна страна – също. Можете ли да си визиите, че зад всяко едно наше деяние през днешния ден стоят манифестации на работнички, демонстрации, принуждение, пламенни речи на трибуни пред въодушевено голям брой и спокоен психически тормоз вкъщи?

 История, градена от дребни триумфи, като правото да има идентична тоалетна за дами и мъже или огромни – като правото да гласуваш и сама да бъдеш избирана. Толкова доста дами по света са били пионер в толкоз доста области, че е мъчно да обхванем с взор цялото това завещание, което през днешния ден малко или доста одобряваме за даденост.

 Нашето родно завещание също въобще не е за занемаряване. Да си спомним за дамите хайдутки, първите всемирски учителки и интелектуалките, за дамите партизанки, за милосърдните сестри по фронтовете на толкоз доста войни, за дамите героини на социалистическия труд, за всички тези дами, които бяха първи в специалността си, а след това я и преподаваха. Имената им се подреждат в международната история на женското придвижване за равноправност, един до друг с техните сестри.

Осми март - многоликият празник на Жената

 Само за съпоставяне - доктор Елизабет Блекуел е първата жена - квалифициран доктор в Съединени американски щати през 1849 година, а през 1859 година става и първата жена, вписана в Британския лекарски указател. През 1866 година се дипломира д- р Тота Венкова – първата жена доктор в България, милосърдна сестра, след това и доктор на фронта, до последно упражняваща специалността си гратис. Те освен са работили в ера, когато е било немислимо жена да го прави, те са проправяли път на всички дами след тях, които към този момент са можели да мечтаят за свободна специалност, обучение, място в обществото и за признанието му. Това не е феминистко обръщение. Бих желала единствено да подчертая, че ние, дамите, изискуем отбелязването на 8 март точно на нас – дамите, на нашето минало и бъдеще, отразено в поколението, което отглеждаме. И този празник би трябвало да го има, тъй като дамите преди нас заслужават нашата благодарност. Онези дами, които са творили историята по този начин, че ние през днешния ден да се радваме на това, което имаме – равнопоставено място в брака, равни права в деловата сфера и образованието, свободен избор на специалност, право на равно възнаграждение, на привилегии, глас в обществото, който се чува и има тежест.

Жените, които трансформираха човешката история

 В съвременни времена акцентът, несъмнено, се е преместил доста от извоюване на права и отстояването, себедоказването. Бариерите пред нас са само в главите ни, въпреки да има още доста места по света, където фундаменталните ни права са накърнени. Основното предизвикателство като че ли пада върху това, какъв брой можем да смогнем с високите летви, които си слагаме или одобряваме непринудено, до каква степен би трябвало да си напомним някои обичайни функции и по какъв начин да опазим женствеността в щурма ни към този сякаш мъжки свят. Сякаш тъкмо в този момент е моментът, в който би трябвало да закрепим салдото. В нас самите, в фамилията, в обществото. А постигането на естетика е умеене, което владеем.

Инфо: www.hera.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР